ЕТ или ЕООД: ниската входна цена може да изложи личното имущество

Ако дейността може да натрупа значителни задължения към доставчици или претенции от клиенти, ЕООД обикновено е по-разумният избор въпреки по-високия разход за учредяване. Наръчникът на Министерството на икономиката посочва, че ЕТ отговаря за задълженията си и с личното имущество, докато собственикът на ЕООД по правило не отговаря пряко към кредиторите на дружеството. Същият наръчник определя регистрацията на ЕТ като по-евтина.

При нисък имуществен риск ЕТ може да е подходящ за малка дейност, но таксата за вписване не решава коя форма ще струва по-малко през следващите години. Имат значение облагаемата печалба, осигуряването на работещия собственик и дали средствата ще останат в бизнеса, или ще бъдат получени лично. Тези разлики трябва да се разглеждат отделно: фирмена печалба и личен доход не са една и съща сума.

Как печалбата се облага при двете форми

При обичайния ред за облагане на ЕТ указанията на НАП посочват данък от 15% върху годишната данъчна основа. ЕТ е физическо лице, което извършва търговска дейност, затова след плащане на данъка не е необходимо да разпределя дивидент, за да използва дохода си. При дейност, която отговаря на условията за патентно облагане, сметката е различна и общата ставка от този пример не е достатъчна за избор.

ЕООД е отделно дружество. Данъчният преглед на PwC за България посочва обща ставка на корпоративния данък от 10%. След този данък печалбата може да остане в дружеството за бъдещи разходи или инвестиции. Тя обаче не става автоматично личен доход на собственика.

Когато печалбата се разпредели като дивидент на физическо лице, възниква още един данък: страницата на НАП за дивидентите посочва ставка от 5% върху разпределената сума. Ако цялата печалба след корпоративния данък бъде изплатена, двата данъка общо са 14,5% от първоначалната данъчна печалба. Вторият данък се изчислява върху остатъка след първия, а не върху същата първоначална сума.

Три условни сметки: задържане или пълно разпределяне

Следващите примери приемат еднаква данъчна основа при двете форми и показват само посочените данъци. Те изключват осигуровки, възнаграждение за личен труд, счетоводни разходи, облекчения и патентен данък. Сумите са условни и позволяват да се види разликата между парите, останали в ЕООД, и парите, получени лично след дивидент.

• При 10 000 евро данъчна основа ЕТ плаща 1500 евро данък; остатъкът след този данък е 8500 евро. ЕООД плаща 1000 евро корпоративен данък и задържа 9000 евро. При пълно разпределяне данъкът върху дивидента е 450 евро, а собственикът получава 8550 евро.
• При 30 000 евро данъчна основа ЕТ плаща 4500 евро данък и остатъкът е 25 500 евро. ЕООД плаща 3000 евро корпоративен данък и задържа 27 000 евро. Ако разпредели цялата сума, след още 1350 евро данък собственикът получава 25 650 евро.
• При 60 000 евро данъчна основа ЕТ плаща 9000 евро данък и остатъкът е 51 000 евро. ЕООД плаща 6000 евро корпоративен данък и задържа 54 000 евро. При пълно разпределяне допълнителният данък е 2700 евро, а собственикът получава 51 300 евро.

При пълно разпределяне разликата в тези условни сметки е съответно 50, 150 и 300 евро в полза на ЕООД. Когато парите остават за дейността, ЕООД разполага с по-голям остатък, защото дивидент още не е разпределен. Това не е сравнение на окончателния личен доход: осигуровките и начинът на възнаграждение на собственика могат да променят резултата повече от показаната данъчна разлика.

Осигуровките не следват автоматично печалбата на дружеството

Работещият ЕТ и собственикът, който упражнява трудова дейност в своето ЕООД, попадат сред самоосигуряващите се лица. Правилата на НАП за самоосигуряване определят минимална месечна осигурителна основа от 550,66 евро до края на юли 2026 г. и 620,20 евро от август. Основата е сумата, върху която се изчисляват вноските, а не самият размер на вноските.

При ЕТ доходът от дейността участва в определянето на окончателния осигурителен доход и може да се стигне до довнасяне след годишното изравняване. При ЕООД печалбата на дружеството сама по себе си не е възнаграждение за личен труд на собственика. От значение е как той работи в дружеството и какъв личен доход получава; дивидентът и възнаграждението за труд имат различно третиране.

Ето защо към условните данъчни сметки не може механично да се добави еднаква сума за осигуровки. При човек, който получава възнаграждение от друго основание или работи при различни условия в собственото си дружество, сравнението ще има други входни данни. Най-същественият въпрос е какъв ще бъде осигурителният доход на конкретния собственик, а не само каква печалба ще отчете дейността.

Кога личната отговорност променя избора

Разликата има най-голяма тежест, когато евентуалните задължения могат да надхвърлят средствата, вложени в дейността. Условен пример е малък магазин, който купува стока с отложено плащане: ако продажбите се забавят, задължението към доставчика остава. При ЕТ то е задължение на търговеца като физическо лице; при ЕООД кредиторът по правило търси имуществото на дружеството. Част от личните вещи на ЕТ са защитени от принудително изпълнение, но тази защита не премахва неограничената му отговорност.

Преди да се приеме по-ниската начална цена за решаващ аргумент, има смисъл да се преценят конкретните източници на риск:

• Ще се купуват ли стоки или услуги с отложено плащане и колко голямо задължение може да остане непогасено?
• Може ли грешка при изпълнение да доведе до значителна претенция от клиент или друга страна?
• Ще поискат ли кредитори лично поръчителство или друго лично обезпечение въпреки избора на ЕООД?
• Какви лични активи на предприемача биха били засегнати, ако дейността не покрие задълженията си?

Този списък не превръща риска в точна парична сума. Той показва защо спестеното при регистрацията може да е незначително спрямо едно голямо неплатено задължение. Ако собственикът поеме и лично задължение към кредитор, то трябва да се разгледа отделно от обичайната отговорност на ЕООД.

Какво влиза в цената след регистрацията

ЕТ няма изискване за учредителен капитал, а заличаването му е сравнително по-лесно. ЕООД изисква учредителен акт, капитал и отделно дружествено счетоводство; прекратяването му минава през по-сложна процедура. Разходът за самото вписване зависи и от начина на подаване, както и от използваните банкови и професионални услуги. Затова сравнение само на регистрационните такси пропуска бъдещите разходи и имуществената отговорност.

И двете форми имат счетоводни и данъчни задължения. ЕТ може да запази предимство при малка дейност с ограничен риск, особено ако за нея е приложим патентен данък. ЕООД става по-привлекателно, когато собственикът иска да оставя печалба в бизнеса или договорните задължения могат да бъдат големи. Крайният избор зависи от съчетанието между личен доход, осигуряване, текущи разходи и размера на риска, който предприемачът поема със собственото си имущество.