Работодателите търсят с 8% по-малко хора, но недостигът остава

Работодателите в България заявяват потребност от около 212 хил. работници и специалисти в проучването за 2026 г. — приблизително с 8% по-малко спрямо предходното изследване, показва публикуваният на 9 ноември анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Спадът е съсредоточен при малките и средните предприятия, докато фирмите с над 250 заети увеличават намеренията си за наемане.

За кандидатите това означава по-различна картина според областта и професията: в някои региони заявената нужда расте въпреки националния спад, а работодателите продължават да срещат трудности при намирането на хора. Агенцията по заетостта описва изследването като национално представителна анкета, провеждана между май и юли за потребностите през следващите 12 месеца. Резултатите измерват намерения към момента на анкетата, а не свободните позиции към датата на публикацията.

По-малките фирми свиват плановете, големите ги увеличават

Най-голямото секторно намаление е в строителството, където заявената потребност е с над 10 хил. души по-ниска спрямо предходното проучване. По-умерено се свива търсенето в индустрията, търговията, транспорта и туризма. Делът на работодателите, които планират да наемат, също намалява, докато делът на онези, които предвиждат освобождаване на персонал, леко се покачва.

Разликата според размера на фирмата е важна, защото общият спад не описва еднакво всички работодатели. По-предпазливите намерения на малките и средните предприятия дърпат националната оценка надолу, а големите заявяват по-силни планове за наемане. От анкетата не следва, че големите фирми вече са открили съответните позиции или че ще изпълнят всички планове в посочения срок.

Търсенето на хора с професионална квалификация остава най-голямата група в краткосрочните намерения. Сред конкретните професии водят машинните оператори, следвани от строителни работници, шивачи, готвачи и сервитьори. При длъжностите, изискващи правоспособност или висше образование, се открояват шофьори, медицински сестри, учители и лекари. Така общото охлаждане може да съществува едновременно с устойчиво търсене на определени умения.

В София търсенето пада, а в други области расте

Регионалните оценки се движат в различни посоки. В столицата заявената потребност спада с над половината, а в Софийска област, Кърджали и Разград намалението е още по-силно. В Ямбол тя нараства повече от три пъти, а в Перник се удвоява. По абсолютен брой заявени работници води Пловдив, следван от Пазарджик и Бургас; голямата оценка за дадена област обаче не показва колко обяви са отворени днес.

Русе дава по-конкретен поглед към разминаването между по-слабото национално търсене и местния недостиг. Данните за областта, представени от „Утро Русе“, сочат заявена потребност от 7227 души — с 34,6% повече спрямо предходната година, когато заявките са били 5370. Същевременно 85% от русенските работодатели, които търсят персонал, срещат затруднения да го намерят. Изданието посочва строител, шофьор и помощник в строителството сред най-търсените професии в областта.

Годишният ръст в Русе следва рязък спад в предишното изследване. Затова той показва промяна в посоката на местните намерения, без да означава възстановяване на цялата по-ранна потребност. Разликата със София е съществена за кандидат, който обмисля работа в друг град: националният процент събира местни пазари с различна динамика и различен състав на търсените професии.

Недостигът остава, защото работодателите търсят конкретни хора

По-малкият общ брой планирани назначения не премахва трудностите при наемането. Липсата на подходяща квалификация или образование остава посочвана пречка, но работодателите открояват и недостиг на желаещи за конкретни длъжности, обща липса на кандидати и слаба мотивация. Намаляването на плановете и невъзможността да се запълнят част от позициите измерват различни страни на един и същ пазар.

Професиите в здравеопазването и образованието показват защо броят на хората, които търсят работа, сам по себе си не решава недостига. Подготовката и правоспособността ограничават кръга от кандидати за медицински и преподавателски длъжности. В туризма и части от преработващата промишленост значение има и местоположението: наличен кандидат в една област не попълва автоматично потребност в друга.

Анкетата отчита и по-голям дял работодатели, които обмислят наемане на хора от чужбина. Това е още един показател за трудностите при намиране на персонал, но отразява планове, а не вече пристигнали или назначени служители. За кандидатите по-същественият извод е, че търсената професия и конкретният местен пазар могат да се окажат по-важни от движението на общия национален показател.

Заявената потребност не е списък със свободни места

Оценката от анкетата обхваща бъдещата потребност, заявена от работодателите. Обявите в бюрата по труда показват позиции, подадени през този канал; онлайн платформите и прякото набиране от фирмите са други пътища към кандидати. Регистрираната безработица от своя страна измерва записаните в бюрата хора, а действителните назначения се установяват след попълване на позициите. Тези показатели имат различни периоди и обхват и не могат да се превърнат в една обща бройка работни места.

При следващо кандидатстване анкетата може да посочи къде има заявен интерес към дадена професия, но конкретната възможност започва с действително отворена позиция и нейните изисквания. Особено в области с големи годишни колебания бъдещите данни за обявите и назначенията ще покажат каква част от намеренията на работодателите се е превърнала в наемане.

Прочетете също:

• 47% от британските работодатели разширяват технологичните екипи
• AI затруднява проверката на уменията за 60% от работодателите
• Microsoft Defender обединява хора и агенти, но ISOC още е preview