В САЩ 40% от висшистите ползват AI редовно на работа — без диплома са 17%

Публикуваните на 6 октомври 2026 г. данни на Gallup показват, че в САЩ 40% от работещите с висше образование използват AI всеки ден или поне веднъж седмично, срещу 17% от хората без висше образование. Сред редовните потребители 79% казват, че технологията им помага да приключват задачите по-бързо; сред нередовните делът е 38%. Това е отчетена от служителите полза, до която различните групи достигат с различна честота.

Моли Бланкеншип, заместник-председател по стратегията и въздействието в Jobs for the Future, казва пред Fox Business, че ползите „are not being shared evenly, they're not reaching all workers“; публикацията посочва и редовна употреба при 37% от мениджърите срещу 25% от служителите без управленски функции. Сравнението е за работещи в САЩ. За екипите в България то поставя въпроса кои длъжности имат подходящи задачи, достъп и обучение, за да могат изобщо да използват AI в работата си.

Кой използва AI редовно и кой остава извън употребата

Сред всички анкетирани работещи в САЩ 28% използват AI поне веднъж седмично, а 54% казват, че не го използват в служебната си роля. Разликата между висшистите и хората без диплома е 23 процентни пункта; между мениджърите и служителите без управленски функции тя е 12 пункта. Общият дял на редовните потребители затова не показва сам по себе си в кои части на работната сила навлиза технологията.

Характерът на длъжността е част от обяснението. Не всяка работа включва постоянен достъп до цифрови устройства или очевидна задача, за която служителят може пряко да използва AI. В професионалните и бизнес услугите, финансовите дейности и информационния сектор приблизително половината работещи го използват редовно. Сред помощния персонал в здравеопазването, заетите в производството и продавачите на дребно между 70% и над 80% никога не го използват в работата си.

Тези различия променят смисъла на думата „достъп“. Предоставянето на инструмент е само част от него: служителят трябва да има задача, в която инструментът е приложим, и възможност да се научи да го използва. Затова еднакво обучение за всички позиции не би отстранило автоматично разлика, която зависи и от устройството на самата работа. Данните не отделят самостоятелния принос на всяка от тези причини, но показват къде възможностите за употреба са най-неравномерни.

Какво печелят хората, които вече използват AI

Скоростта е най-често посочваната полза сред анкетираните, използвали AI в работата си поне няколко пъти през предходната година. За по-бързо изпълнение съобщават 63% от тях, а 56% казват, че намират по-творчески решения. Повече време за интересните части от работата посочват 47%, докато 46% отчитат по-качествен резултат. Това са различни оценки на собствената работа, а не една обща мярка за ефективност.

Честотата на употреба върви с големи разлики и при останалите ползи. По-творчески решения посочват 67% от редовните срещу 39% от нередовните потребители. За по-високо качество на работата съобщават съответно 59% и 26%, а за повече време за интересните задачи — 61% и 27%. Сравнението обхваща хора, които вече са използвали AI; служителите без никаква употреба не са част от тези двойки проценти.

Разделението по образование се вижда и вътре в групата на потребителите, но не за всяка полза по един и същ начин. За ускоряване на задачите съобщават 68% от хората с бакалавърска или по-висока степен срещу 51% от потребителите със средно или по-ниско образование. При творческите решения и качеството на работата различията между образователните групи са по-малки. Така дипломата е свързана както с вероятността човек да използва AI редовно, така и с някои от ползите, които той съобщава след употреба.

По-бърза задача не означава измерена производителност на фирмата

Отговорът, че AI помага за по-бърза работа, е самооценка на служителя. Проучването не измерва пряко времето за изпълнение на задачите, не сравнява готовите резултати по единен стандарт и не установява промяната в производителността на цели организации. Между спестено време за отделен човек и повече стойност за работодателя има допълнителни стъпки: качеството на резултата, нужната проверка и начинът, по който се разпределя освободеното време.

Анкетата е проведена от 26 януари до 24 март 2026 г. Сравненията за употребата на AI и качеството на работата обхващат 15 482 работещи в САЩ. Въпросите за отчетеното въздействие се основават на отговорите на 7 845 души, използвали AI в служебната си роля поне няколко пъти през предходната година. Различните размери на тези групи имат значение: процентите за ползите описват потребители, а процентите за употребата — по-широката изследвана работна сила.

Промяната в натоварването също е част от картината. Сред потребителите 31% казват, че след употребата на AI работодателят им е възложил повече отговорности; сред тези, които съобщават за по-бърза работа, делът е 37%. Възможното ускоряване следователно може да съпътства и повече работа за същия човек. Отговорите не показват сами по себе си дали новите задължения са подобрили условията му.

Какво показва връзката с качеството на работата

Редовните потребители по-често вече заемат позиции, определени като „качествена работа“ по многомерните критерии на изследването. В тази категория попадат 52% от хората, които използват AI поне седмично, 46% от нередовните потребители и 32% от тези, които никога не го използват. Критериите включват не само заплащане, а и условия, развитие, влияние върху решенията и устройство на работата. Съпоставянето показва връзка между употреба и качество на позицията, без да установява, че AI е създал по-добрите условия.

Това разграничение е важно, защото образованието, длъжността и секторът се пресичат и с двата показателя. Мениджър или служител в цифрово наситена професия може едновременно да има повече възможности да използва AI и по-добра позиция по критериите на изследването. Сред всички анкетирани 52% казват, че имат по-малко влияние върху въвеждането на нови технологии, отколкото биха искали. Когато служителите не участват в решенията за употребата им, достъпът до възможните ползи остава и въпрос на организация на работата.

Какъв въпрос остава за българските екипи

Американските проценти не описват работната сила в България. Те обаче очертават конкретни разграничения, които имат смисъл и при местно внедряване: има ли подходящи служебни задачи за различните длъжности, кой получава време и обучение и могат ли служителите без управленски функции да влияят върху избора на инструмент и начин на употреба. Отговорът на тези въпроси би показал повече от един общ процент на използване.

Отчетената бързина също трябва да се разглежда заедно с качеството на резултата и промените в натоварването. Ако употребата се съсредоточи в позиции, които вече дават повече цифрови възможности и влияние, общото ѝ нарастване може да остави съществуващата разлика непокътната. По-пълна картина за връзката между AI и качеството на работата се очаква в цялостния доклад от следващия етап на American Job Quality Study, обявен за края на октомври.

Прочетете също:

• Proton Drive или Google Drive: поверителност срещу по-добра съвместна работа
• Zoom или Teams: гостите и вътрешната работа искат различен избор
• Claude Opus 5.5 сваля цената на сложната AI работа с 40%