AI разделя служителите: 56% остават извън групата с предимство

На 29 септември 2026 г. PwC публикува глобалното си проучване за работната сила: сред 49 364 анкетирани в 48 държави и региони 56% попадат в основната група с по-слаб достъп до AI, обучение и възможности. Отговорите са събрани през май и юни. Разделението засяга хората, които поддържат всекидневната работа на организациите, докато малка група с търсени умения извлича повече полза от технологията.

В публикацията на IT Pro от същия ден глобалният ръководител на практиката за работната сила в PwC Пийт Браун предупреждава, че „the global workforce is starting to move at different speeds“. За работодателите това означава едновременно риск мнозинството да остане без нужните умения и риск да загубят най-подготвените хора. Данните са глобални; те не измерват дела на тези групи в България.

Кои са работещите от двете страни на разделението

Групите са определени по две измерения: ползата, която хората съобщават, че получават от AI, и търсенето на техните умения на пазара на труда. Първото включва промени в качеството на работата, творческите задачи, уменията и стойността за работодателя. Второто отчита колко търсена е ролята и колко трудно би било уменията на човека да се намерят или изградят отново.

Водещите служители съчетават силно предимство от AI с търсена експертиза и са 14% от анкетираните. Друга група, 18%, извлича значителна полза от AI, въпреки че останалите ѝ умения са по-малко редки. Незаменимите специалисти са 11%: те имат ценна експертиза, но ограничен практически опит с AI. Основната група, обхващаща 56%, носи голяма част от всекидневната работа, но отчита по-малко ползи от технологията и по-слаба позиция на пазара.

Това разпределение не е оценка за качеството на работата на отделния човек. То съчетава отговорите на анкетираните за професионалната им среда и за ползите, които вече усещат. Служител с важни текущи задачи може да има по-малко време да опита нов инструмент или да усвои умение, отколкото колега, чиято роля вече включва такава възможност.

Обучението изостава от употребата на AI

Повече хора използват AI в работата си, но достъпът до обучение се свива. Според Benefits and Pensions Monitor делът на работещите, които казват, че имат нужните ресурси за учене и развитие, е спаднал от 59% на 51% за година, докато ежедневната употреба на генеративен AI е нараснала от 14% на 22%. Това са показатели за всички анкетирани, а не само за основната група.

Разликата между групите е още по-ясна при ежедневната употреба: генеративен AI използват 51% от водещите служители срещу 11% от основната група. По-малко от 40% от хората в основната група заявяват, че имат нужните ресурси за обучение; при водещите делът е близо 80%. Наличието на инструмент следователно не означава еднаква възможност човек да се научи да го използва за собствените си задачи.

За служителите с натоварена текуща работа времето за практика е част от достъпа до обучение. Ако ученето се добавя към обичайните задължения, без да се освободи време, формално предложената възможност може да остане неизползвана. Има значение и дали новото умение променя реалните задачи и начина, по който приносът се оценява; иначе усвоеното трудно се превръща в кариерна възможност.

Сигурността и доверието също се разминават

В основната група само 33% заявяват доверие към висшето ръководство, докато сред водещите служители делът е 75%. Половината от хората в основната група са уверени в сигурността на работното си място; при водещите такава увереност изразяват 85%. Това описва различни преживявания на работещите, а не доказва, че употребата на AI сама по себе си създава доверие или гарантира работа.

Промените в организациите също не се усещат равномерно. Само една четвърт от основната група съобщава за повече промени, нови умения или нови инструменти през изминалата година, а едва 20% смятат, че скорошните промени подобряват перспективите на организацията им. Така служителите могат да виждат, че работата около тях се променя, без да участват пълноценно в тази промяна.

В същото време 29% от водещите служители смятат за много или изключително вероятно да сменят работодателя си през следващата година. Това е заявено намерение, а не отчетено напускане. За работодателя то свързва два различни въпроса: как да отвори път към новите умения за основната група и как да даде развитие на хората, които вече ги прилагат.

Какво могат да покажат данните в български екип

Глобалните проценти не описват българска компания, но разликите в проучването подсказват какво да се види вътре в нея. Равният достъп на хартия може да прикрива различия между роли, ако един служител има подходящи задачи и време за практика, а друг получава само лиценз или общ курс. Затова смисленото сравнение е между действителните условия за работа и развитие, а не между списъците с предоставени инструменти.

• Кой има достъп до разрешени AI инструменти за задачите, които изпълнява?
• Кой получава обучение, съобразено с ролята му, и време да упражни наученото?
• Кои задачи се променят и участват ли засегнатите служители в преработването им?
• Как придобитите умения се отразяват в оценяването и кариерното развитие?

Тези въпроси засягат и служителя, и ръководителя. Първият може да установи дали очакването да работи по нов начин е подкрепено със средства и време. Вторият може да види дали хората, на които разчита за текущата дейност, получават възможност да изградят умения за променящите се роли. Ако достъпът до учене остане неравен при преработването на работата, разликата вероятно ще се пренесе и в бъдещите възможности за развитие.

Прочетете също:

• Turnstile Spin инсталира защитата, но сървърната проверка остава решаваща
• AI влиза в класната стая, но дългосрочният ефект остава неясен