Magnetar доказва изпълнение за милисекунди — без да разкрива входа

На 15 октомври 2026 г. Microsoft Research представи Magnetar — изследователска виртуална машина за криптографско доказване на изпълнението на програми. В техническия труд на Сринат Сети готови доказателства се проверяват за 11–13 милисекунди върху MacBook Pro с M4 Max; те са с размер около 600 KiB. Проверяващият не изпълнява програмата отново и не се нуждае от частния вход, с който е работил изпълнителят.

В хронологията на AI Radar представянето от същата дата е отбелязано като изследователска публикация. Разликата между двете операции е съществена: милисекундите измерват проверката на вече готово доказателство, докато създаването му изисква отделна работа. Публикуваните резултати са измервания на реализацията при конкретни условия, а не показатели за облачна услуга в производствена среда.

Как получателят проверява резултат от Magnetar

Magnetar работи с програми, компилирани за RV64I — набор инструкции от архитектурата RISC-V. Програма, написана на Rust, Go или C, може да бъде компилирана за тази машина и изпълнението ѝ да бъде доказано. Така разработчикът използва обичаен програмен код, вместо да описва всяка отделна задача като специална криптографска схема.

При условен облачен сценарий изпълнителят получава частни данни и стартира предварително определена програма. Заедно със заявения резултат той връща доказателство, което получателят проверява спрямо програмата и публичните данни за задачата. Получателят проверява твърдението, че именно това изпълнение е довело до заявения изход, без да повтаря цялото изчисление. Същото доказателство може да бъде предоставено и на друг проверяващ.

Поверителността има точна граница. Частният вход не трябва да бъде предоставян на проверяващия, но публичният вход и изходът остават видими според устройството на приложението. Техническата формулировка отделя коректността на доказателството от свойството „нулево знание“: само доказването на изпълнение не гарантира, че самото доказателство не разкрива информация. Затова обещанието за скрит вход зависи от начина, по който това свойство е реализирано и използвано.

Три различни числа зад скоростта

Измерванията използват 12 производителни ядра и 128 GiB памет на M4 Max MacBook Pro, с един процес за доказване в даден момент. Отчетена е медианата от три изпълнения след предварително загряване при настройка за 120 бита доказуема сигурност. За изпълнения от 2²² виртуални цикъла резултатите описват различни разходи:

• Създаване на доказателството: 7,2–8,7 милиона виртуални цикъла в секунда. Това е скоростта на доказващата страна, а не времето, което чака проверяващият.
• Размер на доказателството: около 600 KiB. Този обем има значение при пренос и съхранение на резултата заедно с доказателството.
• Проверка на готовото доказателство: 11–13 милисекунди. Получателят извършва тази операция вместо повторно изпълнение на измерената задача.

Трите показателя отговарят на различни въпроси. За изпълнителя е важно колко работа изисква създаването на доказателство за всяка заявка; за получателя — колко бързо може да провери получения резултат. Размерът определя допълнителните данни, които трябва да бъдат пренесени. Бързата проверка не премахва изчислителния разход при страната, която произвежда доказателството.

Как се сравнява Magnetar с другите машини

Сравнителните тестове обхващат аритметика, работа с памет, обработка на данни, хеширане и операции с токени. Понеже различните виртуални машини броят циклите по различен начин, съпоставката използва завършени операции на ниво приложение за секунда. При тези задачи Magnetar постига по-висока скорост на доказване от измерените SP1 Hypercube, Jolt-Dory и Jolt-Akita, но преднината се променя според конкретната програма.

Подреждането е различно при размера и проверката. Доказателството на Magnetar е по-малко от основното доказателство на SP1 Hypercube преди рекурсивно компресиране, но доказателствата на двата варианта на Jolt са по-малки. Jolt-Akita има и по-кратко максимално време за проверка в сравнителната таблица. Измерените реализации използват различни криптографски предпоставки и настройки за сигурност, затова числата не са обща класация за произволен хардуер или програма.

Значението за облачни и AI задачи

Най-прекият смисъл на резултата е при изчисление, възложено на друга страна. Ако изпълнителят върне резултат и подходящо доказателство, получателят може сам да провери заявеното изпълнение, без да разчита само на отчет от изпълнителя. Това е особено полезен модел, когато няколко страни трябва независимо да приемат един и същ изчислен резултат.

При AI агент доказателството би могло да обхване изпълнението на програма, която проверява дали дадено действие съответства на зададено правило. То установява какво е изчислила тази програма върху подадените ѝ данни; изборът на правилото, достоверността на входа и действителният ефект извън програмата са отделни въпроси. Публикуваните тестови задачи не представляват цялостен производствен процес с AI агент.

За такъв процес решаващи ще бъдат измерванията на цялата верига: изпълнение, създаване и пренос на доказателството, проверка и защита на частните данни при конкретното приложение. Именно там ще стане ясно колко от предимството на бързата проверка се запазва извън лабораторните задачи.

Прочетете също:

• Имейлът ви е в пробив: проверката не доказва изтичане на парола
• 187 устройства разкриха схема с фалшиви дистанционни IT служители
• NVIDIA изолира непокорни AI агенти — Sentry обещава реакция за милисекунди