20 617 създатели от ЕС искат грантове — България е сред гласовете

На 12 октомври 2026 г. YouTube публикува доклада Creative Capital: допитването до 20 617 създатели от всички 27 държави в ЕС, включително България, показва, че 65% оценяват подкрепата за достъп до държавни средства и грантове като твърде малка или липсваща, а същият дял сред професионалните създатели казва това за студиата. Двата процента се отнасят до различни групи. Анкетата измерва мнението за подкрепата, а не броя на подадените или отхвърлените заявления за финансиране.

Според съобщението на YouTube оценка на Oxford Economics сочи, че през 2025 г. екосистемата на платформата е допринесла с над 8,4 млрд. евро към БВП на ЕС и е поддържала над 220 000 работни места, измерени като еквивалент на пълна заетост. Това е икономическа оценка за дейността около YouTube, а допитването събира отговори за условията, при които създателите работят. За България докладът дава конкретен глас, но не и отделна оценка за местните приходи, работни места или достъп до грантове.

Грантовете и студиата са различни пречки

Проблемът с публичните средства е дали създателите получават подкрепа, когато търсят достъп до съществуващо финансиране. Форматът на работа им невинаги прилича на филмова продукция или на традиционна културна организация: един канал може да развива поредица, да наема монтажисти и да плаща за заснемане, без да попада лесно в познатите категории на програмите. Допитването показва как участниците оценяват тази среда; от него не следва, че всеки е кандидатствал лично за грант.

Достъпът до студио има друг механизъм. Пространството за запис, звукоизолацията и оборудването са производствен ресурс, нужен преди съдържанието да стигне до аудиторията. Дори подходяща програма за финансиране не осигурява сама по себе си помещение наблизо или възможност то да се ползва на цена, приемлива за малък екип. Затова предложението за споделени студиа отговаря на пречка, различна от условията за отпускане на средства.

Двете оценки обаче описват недостатъчна подкрепа, а не измерен недостиг на свободни студиа или недостиг на отпуснати грантове. Това разграничение има значение за независим създател в България: европейският резултат посочва проблем, който може да съществува и тук, но сам по себе си не показва колко местни автори са засегнати и в кои градове. За такава преценка биха били нужни отделни данни за кандидатстването и наличната инфраструктура.

Какво измерват милиардите и работните места

Приносът към БВП обхваща икономическа дейност в екосистемата на YouTube. Той не е сумата, изплатена пряко на авторите на канали. Когато създател възлага монтаж, камера или продукция, работата излиза извън собствения му профил и може да подкрепя други професии. Показателят за заетостта също е изразен като еквивалент на пълно работно време; той не означава същия брой отделни хора с постоянни договори.

Тези стойности очертават мащаб, но не показват как приходите се разпределят между големи и малки канали или между държавите в ЕС. От тях не може да се изчисли каква част достига до български създатели. Икономическата оценка и анкетата имат различна задача: едната оценява дейност и заетост около платформата, а другата събира възприятия за институционална подкрепа. Поставени заедно, те обясняват защо достъпът до финансиране е важен въпрос, без да доказват, че икономическият растеж автоматично решава нуждите на отделния автор.

Българският глас говори за видимост

В доклада Creative Capital анонимен създател от България казва: „Please give smaller creators a fair opportunity to grow.“ Продължението на изказването свързва този призив с препоръките на YouTube: според участника на качествени видеа от по-малки канали им е трудно да достигнат по-широка публика без тях. Цитатът е конкретен пример за местно участие в допитването, но не е разказ за лично кандидатстване за грант.

Така българският пример добавя още една пречка към финансовите и производствените условия: достигането до зрители. За малък канал видимостта може да има значение за възможността да развива аудитория и дейност, но личното мнение на анонимния участник не е статистика за всички създатели у нас. Докладът не посочва отделен български резултат за достъпа до публични средства или студиа, затова общият европейски процент не бива да се представя като местен.

Темата за препоръките засяга и позицията на самата платформа. YouTube използва отговорите на създателите в спор за правила, които биха дали предимство на определени медийни организации при показването на съдържание. Зависимостта на каналите от откриването на видеата им е част от разказа на участниците; изводът как точно бъдещи правила ще променят доходите им остава застъпническа позиция на компанията.

Предложенията чакат институционално решение

Сред мерките, описани от AdWorld.ie, са отваряне на Creative Europe MEDIA за продукции на дигитални създатели, по-достъпни финансови продукти за бизнеси с неравномерни приходи и регионални центрове със студиа, звукозаписни помещения и оборудване. Това са предложения за промяна на правила и инфраструктура, а не обявени нови грантове. За автора разликата е съществена: включването на дигитален формат сред допустимите проекти би променило възможността за кандидатстване, докато студио в даден регион би променило условията за производство.

Предложена е и по-ясна статистическа категория за дигиталните създатели, така че дейността им да се отчита по-последователно в европейските данни. Подобно разграничение би помогнало при оценката на сектора, но само по себе си не определя кой ще получи финансиране. За българския създател практическото значение ще зависи от критериите на конкретните програми и от това дали споделени пространства действително ще станат достъпни извън големите градове.

Докладът не задава срок за приемане на тези предложения. Следващото съществено развитие ще бъде решение на европейските и националните институции дали да променят допустимостта на дигиталните продукции и начина, по който се финансират местата за създаване на съдържание. Дотогава посочените трудности остават аргумент за промяна, а не отворена възможност за кандидатстване.

Прочетете също:

• Shopify или WooCommerce: лесният старт може да излезе по-скъп в България
• Платено партньорство в България: подаръкът също трябва да се обозначи
• Рекламата при създатели расте, но „гледане“ няма обща дефиниция