OpenAI спря фалшиви медии, достигнали до реални издания

Според разследването на OpenAI от 8 октомври 2026 г. компанията е блокирала акаунти в ChatGPT, свързани с две операции за влияние с произход Русия и Иран. Иранската операция е предлагала статии под седем измислени журналистически имена; почти 100 текста под тези имена са били публикувани или препечатани в над десет онлайн издания. Руската е използвала привидно изследователска организация в Латинска Америка и е разпространявала фалшиви материали, достигнали до медийно отразяване и публични реакции.

Блокирането засяга акаунтите, с които операторите са използвали услугата, а не вече публикуваните текстове. Репортажът на AFP описва както измислените автори, представяли се за западни журналисти, така и Social Research Center — организацията, за която са работили хора в Латинска Америка, вероятно без да знаят кой я контролира. И в двата случая прикритието е дало на съдържанието път към аудитория извън собствените канали на операторите.

Как измислените автори са стигнали до редакциите

Иранската операция, наречена Bogus Bylines, е използвала ChatGPT като редактор и помощник при предлагането на текстове. Операторите са подавали англоезична статия за конфликта между САЩ и Иран заедно с изискванията на конкретно онлайн издание. Искали са предложения за поправки, а след това и имейл, с който да изпратят материала на редактор. Така предложението е следвало обичайния път на външна авторска публикация.

Имената са били придружени от биографии на предполагаеми западни журналисти с интерес към международната политика, Близкия изток и човешките права. Сред използваните самоличности са Ervin B. Hoskins, Noah Lamington и Michael Harrison. За последния операторите са поискали моделът да напише и биография. Някои персонажи са имали профили в социални мрежи, които са създавали допълнителна видимост около представянето им като реални автори.

Профилът на Ervin B. Hoskins показва колко крехка може да бъде тази видима достоверност. Биографията го е представяла като американски автор на свободна практика, докато информацията за местоположението на свързан профил в Instagram е сочела Иран. Това несъответствие е основание за проверка на самоличността, макар само по себе си да не установява кой е управлявал всеки профил.

Публикация в действителен сайт също не означава непременно, че текстът е минал през редакционния процес за журналистически материали. В репортажа на NPR Daily Kos уточнява, че материал на един от персонажите е попаднал в общностната секция, където потребителите могат да публикуват без предварителен преглед от редакцията; публикациите са останали достъпни. Разликата е важна за преценката как точно операторите са достигнали до дадена медия и нейното име.

Как е работило прикритието Social Research Center

Руската операция, наречена Dark Clark, е използвала по-трайна организационна фасада. Social Research Center се е представял като изследователска платформа в Латинска Америка. Вътрешните отчети на операторите са обсъждали заплащане, назначения, освобождаване на хора и текущи проекти — подробности, които сочат контрол върху организацията. Измисленият персонаж Mia Clark е служил за връзка със сътрудниците на място и за присъствието на центъра в социалните мрежи.

Сътрудниците са интервюирали експерти и са подготвяли изследователски текстове. На сайта на центъра са били открити над 60 статии, повечето от които изглеждат оригинални. Именно реалната работа е правела организацията по-убедителна: човек, който получава заплащане и изпълнява възложено изследване, може да участва в дейността ѝ, без да познава скрития ѝ контрол. Наличните данни сочат, че местните служители не са знаели за руския произход на операцията.

Паралелно операторите са подготвяли фалшиви писма, аудиосценарии и документи. При един от случаите са поискали езикова редакция на договор с фирмата International Security Solutions FZE. По-късно изображение на договора е било разпространено като опора на твърдение, че еквадорци са набирани за войната в Украйна чрез фирма прикритие. Проверяващи не са открили посочената фирма в съответния регистър на Еквадор. Случаят показва как документ с делови вид може да даде привидна тежест на непотвърден разказ.

Публикациите и реалният обхват

Най-ясно проследимият резултат на Bogus Bylines са статиите под измислените авторски имена. Откритите текстове са излизали от юли 2025 г. до октомври 2026 г., предимно в малки и средни сайтове за международни теми. Част от публикациите са били разпространени и от профили на самите издания. Паралелно операторите са създавали коментари за социални мрежи, но откритите коментари обикновено са получавали слаба видима реакция.

При Dark Clark проследяването е по-сложно, защото операторите са си приписвали и събития, за които няма установена тяхна роля. Част от описаните в отчетите фалшиви материали обаче имат съответствия в публикации, проверки на факти и официални опровержения. История за училищно събитие в Перу например е стигнала до публикации в Перу и Полша и до коментар на полски евродепутат. Това е наблюдаема публична последица, докато останалите твърдения в отчетите не могат автоматично да се приемат за постигнати резултати.

По шестстепенната Breakout Scale оценката за руската операция е категория 5, свързана с публични реакции на политици. Публикуването на статии под иранските персонажи е оценено в категория 4, а коментарите им в социалните мрежи — в категория 2. Оценките разграничават каналите, през които съдържанието е излязло извън мрежата на операторите; те не измерват колко читатели са приели внушенията за истина.

Какви следи остават преди една външна публикация

Случаите очертават конкретни проверки за редакция, която получава текст от непознат автор или организация. Нито един от признаците самостоятелно не доказва прикрита операция; полезни са, когато се съпоставят със самоличността, произхода на материала и твърденията в него.

• История на автора: потърсете предишни публикации и редактори, които могат да потвърдят работата му. Биография и профили в социални мрежи са представяне, а не удостоверяване на самоличност.
• Повтарящи се биографии: сравнете описанието на автора в различните издания и профили. Общи специализации без проследима професионална история заслужават допълнителен въпрос.
• Контрол върху организацията: установете кой я управлява и възлага проектите ѝ. Реални служители и оригинални текстове не разкриват непременно кой взема решенията.
• Документи и посочени институции: проверете фирмите, ведомствата и контактите през независими регистри и официални канали, особено ако предложението разчита на предполагаемо изтекъл документ.
• Предложение, пригодено за изданието: текст, който следва точно правилата за външни публикации, все пак изисква проверка на автора и източниците му. В Bogus Bylines операторите са използвали самите редакционни изисквания, за да оформят предложението.

За изданията, които вече са публикували текст под подобна самоличност, остава конкретно редакционно решение: да установят как материалът е постъпил, как е бил представен авторът и дали читателите трябва да бъдат уведомени за установения му произход. Блокирането на акаунтите прекъсва достъпа на операторите до ChatGPT, но не променя само̀ публикуваното съдържание.

Прочетете също:

• FTC разследва OpenAI и Anthropic — безопасността влиза в досието
• Лимитът за OpenAI API спира разхода — и може да спре продукцията
• Агенти на OpenAI публикуваха 53 потребителски изображения онлайн